Две български управляват Османската империя заедно със султаните

Кера Тамара - втората от ляво надясно

Две български остават в историята като съпруги на султани на Османската империя. Успели да спечелят любовта и уважението на съпрузите си с красотата и ума си. Никога не забравят, че са български и че в тях тече християнска кръв.

Първата е Кера Тамара, дъщеря на цар Иван Александър от първия му брак с царица Теодора. От същия брак е и Иван Срацимир, който по-късно управлява Видинското царство. От втория брак на Иван Александър е полубрата на Кера Тамара – цар Иван Шишман, който се смята за последния владетел на България преди падането на страната под османска власт.

Кера Тамара е родена между 1340 и 1350 година. Първоначално е омъжена за деспот Константин, но той скоро умира. През 1371 умира бащата на Кера Тамара – цар Иван Александър. На престола застава полубрата на Кера Тамара – Иван Шишман. Скоро във Велико Търново пристигат пратеници на султан Мурад I, за да уредят отношенията на империята с Иван Шишман. Изглежда султан Мурад I е знаел, че Кера Тамара е вдовица, затова я иска за съпруга. Цар Иван Шишман отклонява това предложение и протака окончателното решение 7 години. През 1378 г Иван Шишман повторно признава васалитета си и е принуден да се съобрази с искането на султана.

Първата съпруга на Мурад I е Гюлчичек, майка на бъдещия султан Баязид I, втората се нарича Мелек. Българката Кера Тамара отива в харема на султан Мурад в Бурса като негова трета съпруга, но запазва християнската си вяра. В Бориловия синодик съдбата й е описана като саможертва, като е казано, че тя е отдадена на султан Мурад I “заради българския род”.

Освен като султанка, Кера Тамара е прочута с това, че подарява на Рилския манастир иконата “Света Богородица Осенова”. Иконата е прочута с това, че около образа на Св. Богородица има 32 клетки с частици от мощите на различни светци.

Кема Тамара е изобразена в миниатюра в Лондонското Четвероевангелие.

Гробът на Кера Тамара и до днес се намира в Бурса, до гроба на султан Мурад I.

И още една българка се издига до най-висока позиция в Османската империя. Това е София, според някои източници Соня, прекръстена по-късно на Айше Сенийепервер, родена през 1761 г в Родопите. Попада в харема на султан Абдул Хамид I и ражда бъдещия султан Мустафа IV.

След като синът и става султан, София/Соня/Айше приема титлата Валиде султан, която се полага на майката на управляващия Османската империя. Това осигурява статут на “първа дама” в империята. След време бунт сваля султан Мустафа IV, а по-късно той е убит по заповед на следващия султан Махмуд II. Опасявайки се за живота си и за живота на внука си Ахмед , тогава 14 годишен, София/Соня/Айше бяга в Родопите, близо до родното си място, което е опожарено от османлиите. Със скъпоценностите, взети от двореца, бившата Валиде султан купува храна на хората от родопското село, където живее. За благодарност те й построяват къща на два ката, която по-късно е наречена Айше-конак.

Малко след пристигането на София/Соня/Айше в Родопите, тогавашния султан Селим III праща хора да събират младежи за войската му. Хората в селото на Айше вече знаят, че тя има пари и я молят да откупи синовете им. Айше обаче решава друго – с парите купува оръжие и муниции, въоръжава 2500 души, свързва се с Шабан войвода и уговаря неговите четници да обучават хората й в стрелба. Когато пристигат султанските пратеници, за да събират млади хора за султанската войска, те в няколко сражения са отблъснати от войската на София/Соня/Айше, която на кон, със сабя в ръка и сребърни пищови, затъкнати в пояса, насочва действията на гвардейците си. Скоро след това се разчува из целите Родопи, че Айше е била Валиде султан и че е спечелила битка със султанската войскта. Пристигат първенци от 12 околни села, за да положат пред нея клетва за вярност. Тя обявава, че връща българското си име Соня и създава държава в държавата. Самопровъзгласената българска управница Соня обявява град Ксанти на брега на Бяло море за своя столица.

По материали от исторически източници, доставени от Коста Христов