Сурвачки и сурвакари

По подобие на хората, дърветата в народните представи също се делят на добри и лоши. За добри дървета в Странджанския край се смятат крушата, яворът, черешата, дюлята, маслината, липата, глогът, трендафилът. Към лошите или както ги нарича народът „дяволски дървета” спадат ясиката (трепетликата), дрянът, орехът, върбата и др.

В целия Странджански край се вярва, че под дряна седи дяволът. Това е така от времето, когато Господ и дяволът сключили облог помежду си кой от двамата може да притежава най-ранния годишен плод. Дяволът видял, че дряна цъфти пръв, избрал за себе си това дърво и седнал под него. Господ предпочел черешата и така спечелил облога. Доста дълго време населението от този район избягвало да седи под дрян, защото вярвали, че под клоните му се събират юди, самовили и таласъми. Наред с това, обаче здравината и жилавостта на дряна го превръщат в символ на здраве и дълголетие. От дрянова клонка се правят сурвакниците. От дрян е и сватбеното знаме, дрянови пъпки се слагат в Новогодишната баница.

Сурвачката е свежо откършена дрянова пръчка, с която сурвакарите сурвакат при новогодишното обхождане на домовете. В изработването на сурвачката и нейните функции са залегнали редица вярвания и представи от митологично естество. Най-широка е употребата на дряна, защото той се осмисля като символ на здраве, сила и младост (все пак е първото растение, което цъфти). С дрянова пръчка обикновено сурвакат децата.

По форма сурвачката може да бъде: 1. Пръчка или 2. Клонка. Сурвачката-пръчка може да бъде няколко вида: рогалка - с 2/3 рогчета на върха; може в горния си край да е зацепена и застъргана, а може и да е гладка. В трите случая, обаче, пръчката обикновено се нашарва чрез плитка резба във вид на змиевидна спирала.

Когато сурвачката е клонка, от срещуположните вейки се оформят 1, 2 или 3 кръга. Те се украсяват с разноцветни вълнени конци, панделки, пискюли, наниз от пуканки и сушени плодове, бобени зърна и чушки, малки кравайчета, житен клас и много често се слага „златна” или „сребърна” пара. Тази украса отразява основния поминък в дадения район. Цялостния образ на сурвачката пък се асоциира със световното дърво. А световното дърво олицитворява идеята за триделно разпределение на света. Короната на дървото, символизира небесния свят. Стволът се разбира като средния, земния, нашия свят. Корените му представят долния, подземния свят – обитаван най-често от злосторни демони. Според народните вярвания сурвачката има продуциращи свойства: досегът с нея до хората, домашните животни и всичко живо е на принципа на магията и магическата пръчка. Когато сурвакат сурвакарчетата изричат пожелания за здраве, плодородие и богатство,които се приравняват на благословии. След като изпълни обредната си роля да възтанови порядъка, реда, сурвачката не се пази, но и не се изхвърля просто така. Унищожаването й след празника отново става по обредно-магически ред, с който се стимулира растеж, здраве и плодовитост. Сама по себе си сурваката не притежава обредно-магически качества, тя ги придобива в ръцете на сурвакарите. Затова е много важно сурвакарите да бъдат здрави, да имат чисто сърце и помисли.

Източник: Регионален исторически музей, Бургас