140 години от смъртта на Любен Каравелов
Любен Каравелов е роден на 07.11.1835 г в Копривщица. Учи в първото българско класно училище, което е създадено в Копривщица. Учител му е друг голям български възрожденец - Найден Геров. По-късно учи в Пловдив и в Одрин. Отива да работи в търговска кантора в Цариград, но повече се интересува от писане, фолклор и политика, отколкото от търговия. Обикаля страната и записва истории и народни песни. През 1957 заминава за Русия и слуша лекции по история и филология в Московския университет (но не се явява на нито един изпит).
Любен Каравелов издава вестници и списания, пише статии, стихотворения и повести. Най-известните му произведения са повестите "Българи от старо време" и "Мамино детенце", а от стихотворенията - "Хубава си, моя горо" и "Свободата не ще екзарх".
През 60-те години на 19 век Каравелов обикаля из Балканите, живее в Белград и Букурещ, арестуван е и за кратко лежи в затвора по недоказани обвинения. Заедно с Васил Левски създават българската революционна организация. Каравелов става председател на Българския революционен централен комитет. Той добре се познава и с Христо Ботев. След смъртта на Левски настъпва разрив между Каравелов и Ботев - Ботев е много по-радикален в революционните си възгледи. Въпреки всичко Любен Каравелов остава революционер до края на живота си. Едно от последните му дела е създаването на комитета, който подготвя Кресненско-Разложкото въстание от 1878 г. Умира от туберкулоза на 21.01.1879.
