Честита Баба Марта!
Мартеницата – хилядолетна традиция
Корените на обичая в първия ден на март хората да се окичват с пресукани червени и бели конци се губят в далечни езически времена.
Бялото и червеното символизират чистота, невинност, здраве, енергия, жизненост, възраждане за нов живот. Със закичването на мартеница хората негласно си пожелават здраве и отбелязват пролетното възраждане на природата.
Доскоро единствено в България на 1-ви март се разменяха мартеници между приятели, роднини и колеги. Днес и в други краища на света хората се закичват с червено-белите символи, като започват да привнасят в държавите си българския символ на пролетта и здравето.
Всъщност има един район в света, където традицията на мартеницата не е наскоро привнесена, а се чества от векове. Областта се нарича Бактрия и обхваща части от планините Памир и Хиндукуш на границата на Афганистан и Пакистан. В тази област живее малкото племе Калаши, което пази традицията на белия и червения конец от незапомнени времена. Някои историци смятат, че това е най-старата известна област, откъдето са тръгнали прабългарите.
Началото на празника е обвеяно с мистерия и легенди. Разказва се, че жената на хан Аспарух (в други варианти – сестра му), изпраща съобщение като връзва бял конец на гълъб (в други варианти – на лястовица), който се наранява и половината конец се обагря в червено. Птицата достигнала до хана на първия ден от март. Според други разкази, хайдутите първи се закичват с мартеници, като бялото символизира свободата, а червеното – кръвта, която трябва да се пролее за нея. Трябва да кажем, че хайдутите наистина са се закичвали с мартеници, но самата традиция на мартеницата е много по-стара от хайдушкото движение.
В някои области на България се смята, че на първи март възрастните жени не бива да излизат от къщи, за да не разсърдят Баба Марта, която на този ден иска да вижда само млади момичета.
Мартеницата, в качеството си на магически амулет, трябва да се приготви вечерта преди 1-ви март от жена, която не е докосвала огън. С мартеници се кичат реверите, косите на жените, също стоборите на къщите, домашните животни, плодните дръвчета.
Смята се, че мартеницата трябва да се носи докато се види първия щъркел. Според друга традиция мартеницата се носи 9 дена, до 9-ти март, което е празника на Св. 40 мъченици или 25 дена, до Благовещение, 25-ти март.
