143 години от Кървавото писмо и началото на Априлското въстание
На 20 април 2019 се навършват 143 години от обявяването на Априлското въстание през 1876 г.
Априлското въстание се подготвя от Българския Революционен Комитет. През януари 1876 комитетът определя т.нар. апостоли, които трябва вдигнат въстанието в различни краища на България. Между апостолите са бъдещия войвода Бенковски и Захари Стоянов, по-късно автор на “Записки по българските въстания”.
Първоначално е определено въстанието да се вдигне на 1 май. Ненко Терзийски от село Балдево (Ненко Балдьовеца) обаче предава съзаклятието, като издава цялата информация на турците срещу 200 сребърника.
След като научават, че се готви въоръжен бунт, на 19 април турското правителство изпраща Неджеб ага с малък отряд в Коприщица, за да проучи какво става там. Един от апостолите, Тодор Каблешков, след като научава за пристигането на Неджеб ага, разбира, че трябва да действа бързо и решително. На 20 април Каблешков и още няколко въстаника нападат конака (администрацията) в Коприщица, като убиват няколко заптиета (турски стражари). Веднага след това Каблешков написва писмо и по куриер го праща в Панагюрище, където в тоя момент се намират Бенковски, Волов, Захари Стоянов и други бунтовници. Писмото е подписано с кръвта на едно от убитите заптиета и затова става известно като Кървавото писмо. С това писмо фактически се обявява началото на въстанието.
Ето как Захари Стоянов описва момента на получаването и прочитането на писмото в Панагюрище:
— Три часа става вече, откак в Коприщица гърмят пушките!…
— Въстанието е дигнато — отговори Бобеков с развълнуван глас.
— Кой е видял това?… Казвайте, братя, ако сте истински българи! — викаха апостолите.
— Писмо носим от Каблешкова, подписано с кръв — отговориха няколко души от комисарите.
Едри сълзи като дъжд потекоха от очите на всинца ни: всички в един глас извикахме: „Бунт! На оръжие!“ После Бенковски се хвърли върху П. Бобекова, който произнесе най-напред думата въстание, целуна го по устата и без да каже дума, което му бе невъзможно, обърна се да прегърне и своите другари, които така също се заливаха със сълзи… Трагическа беше минутата! Панагюрските комисари гледаха със страхопочитание на сцената, никой не смееше да шавне; всички мълчаха! За говорение имаше много, но чувствата не позволяваха, тия тържествуваха и над благоразумието, и над куражът.
Аз не съм в състояние да предам всичкото величие на тая картина.
— Писмото на Каблешкова! Скоро писмото! — викахме ние в един глас и всеки си протягаше ръката да грабне това писмо.
То се попадна е ръката на Волова; но той не можа да го разпечати, защото ръцете му се разтрепераха. От неговите ръце го пое Икономов и захвана да го чете, но щом произнесе думата „Мили братия“ язикът му се преплете и нищо не можа да се разумее от онова, което той четеше.
Съдържанието на това писмо, което най-после Бенковски прочете с висок глас, гласеше следующето:
„Братия!
Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии… Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от екът на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!… Ако вие, братия, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище…
Коприщица, 20 априлий 1876 г.
Т. Каблешков.“
Априлското въстание е потушено за по-малко от 2 седмици, тъй като от четирите революционни окръга, въстава само един. След поредното предателство, този път от страна на Дядо Въльо, и организирана турска засада, войводата Бенковски е убит на 12 май 1876 г.
