Странджанската република и Михаил Герджиков

Михаил Герджиков

 Преди броени дни в историческата местност "Петрова нива" членовете на Тракийско дружество "Странджа", водени от председателя на дружеството Стефан Колев и от народния певец Лазар Налбантов, отбелязаха 116 години от началото на Илинденско-Преображенското въстание в Одрински окръг.

Въстанието избухва в Одринско на 19 август 1903 година (по нов стил).

Въстанието е предхождано от историческият конгрес Вътрешната македоно-одринска революционна организация, организиран в местността Петрова нива. На конгреса е приет план за въстанието и въстанически щаб, в който влизат Михаил Герджиков, Стамат Икономов и Лазар Маджаров.

Малко след началото на въстанието започват първите въоръжени сблъсъци в Одринска Тракия и в Странджа. Още в първите дни са освободени значителни територии в Югоизточна България, по-контретно - териториите около днешните български градове Царево и Ахтопол. На освободените територии е обявена тъй наречената Странджанска република (в някои документи тя е именувана "Странджанска комуна"). Тази "република" просъществува само няколко седмици.

Човекът, който е в основата на създаването на Странджанската република, е Михаил Герджиков. Роден е в Пловдив през 1877 г. Той е анархист по убеждения, роден революционер. Още през 1899 се включва в Вътрешната македоно-одринска революционна организация. През 1903 е един от хората, които подготвят Илинденско-Преображенското въстание.

Още в началото на 1903 Герджиков създава собствена чета, която по-късно се включва във въстанието. За около 3 седмици военното формирование на Герджиков владее териториите между Царево и Малко Търново, където е обявена упоменатата Странджанска република. След потушаването на въстанието, Михаил Герджиков се оттегля във вътрешността на България и се грижи за оцелелите и изтеглящите се въстаници. През 1912 година, по време на Балканската война, той е водач на формираната в Бургас Лозенградска партизанска дружина. След войните се занимава с журналистика. Умира през 1947 година.