Честит патронен празник на СУ "Константин Петканов"!
Днес се навършват 129 години от рождението на Константин Петканов, патрон на СУ "Константин Петканов", Бургас.
Академик Константин Николов Петканов е роден на 12.12.1891 г. в с. Каваклия, Лозенградско (сега Кавакли, квартал на Къркларели, Турция). Баща му поп Никола Петканов активно участва в църковното инационалноосвободително движение в Одринско.
Началното образование завършва в Лозенград, а от 1906 до 1909 учи в мъжката гимназия „Д-р Петър Берон“ в Одрин. От 1909 до 1912 г. е учител в Малко Търново, Енеджия и Бунар Хисар. От 1912 г е студент по Славянска филология в Софийския университет.
Участва в Балканската и Първата световна война. През 1918 г. се оженва за сръбкинята от унгарски произход Станислава-Александра Новакович. Започва работа като учител в Карабунар (Средец) и Созопол.
През 1920 г. се заселва със семейството си в Бургас, където активно участва в обществения и музикален живот на града. Редактор е на в. „Странджа“ и в. „Демократически преглед“. Тук се раждат дъщерите му Сълза и Поляна.
През 1929 г. е избран за заместник кмет на Бургас. От 1930 г. семейството му се заселва в София. Избран е за член на Съюза на българските писатели. От 1931 г. е секретар, а по-късно и председател на Тракийската организация, редактор на в. „Тракия“ и списанието на тракийската младеж „Завет“.
През 1944-1947 г. е директор на Националната култура към Министерството на информацията и изкуството. На 14.01.1945 г. е избран за редовен член на БАН. От 1949 г. е председател на Тракийския научен институт. Умира на 12.01.1952 г. в София.
В своето творчество той описва живота на хората, живели, трудили се, борили се за своето съществуване, за своята свобода в оная част от източна Тракия, на Странджа, останала след 1913 година извън пределите на отечеството. От разказите и романите му лъха голямата любов на хората от патриархалното българско село към земята, но и тъга към безвъзвратно загубеното родно огнище. По-известни негови творби са „Хайдути“, „Морава звезда, кървава“, „Иде от равнината“, „Жътва“, както и сборника от избрани творби „Белият вятър на Странджа“.
