173 години от рождението на Христо Ботев
Ботев е роден на 6.01.1848 година в град Калофер, в семейството на учителя Ботьо Петков и Иванка Ботева. Учи в Калофер и Карлово, а по-късно продължава образованието си в Одеса.
Ботев е буен, ексцентричен и своенравен, поради което на третата година бива изключен, но остава в Одеса, където се издържа с даване на частни уроци. През 1867 се прибира в България, тъй като научава, че баща му е тежко болен. След завръщането си започва да преподава калоферското училище на мястото на баща си. Малко след това във вестник “Гайда”, издаван от Петко Славейков, за пръв път е напечатано стихотворение от Ботев – “Майце си”.
Буйният нрав на Ботев не го задържа дълго на едно място. В края на 1867 той се отправя към Румъния и живее известно време в Гюргево, а после в Браила. През 1868 в Румъния се формират няколко чети, които се готвят да се сражават за освобождението на България. Сред тях са четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Ботев се среща с много хъшове и революционери и се записва в четата на Жельо войвода. Работи като словослагател и журналист, написва много стихове и публицистични статии.
Когато започва подготовката за Априлското въстание, Ботев решава да оглави една от четите и да премине Дунава, за да вземе участие във въстанието. Четата му се качва на кораба Радецки и на 17 май 1876 (по стар стил) Ботев принуждава капитана да спре на брега край Козлодуй. Още на 18 май четата влиза в първото си сражение край Враца. Въстанието обаче вече е разбито и никой не се присъединява към ботевите четници, противно на очакванията. Следват нови сражения. Ботев загива, пронизан от куршум, вечерта на 20 май 1876 (1-ви юни по нов стил).
На името на поета и революционера е кръстен връх “Ботев” в Стара планина, град Ботевград, много улици и площади. Стотици паметници на Ботев се издигат както в България, така и в чужбина.
