158 години от рождението на Алеко Константинов и 143 години от рождението на Пейо Яворов

На 13 януари, но в различни години, са родени Алеко Константинов и Пейо Яворов – емблематични личности в историята на българската литература.

Алеко Константинов се ражда на 13 януари 1863 година в Свищов. Завършва право в Одеса, работи известно време като съдия, прокурор и юрисконсулт, но след като два пъти го уволняват започва работа като адвокат на свободна практика. Малко известнен факт е, че Алеко Константинов е член на Върховния комитет на Македоно-одринската революционна организация. Той се счита за създател на туристическото движение в България, след като организира групово изкачване на Черни връх във Витоша. По негова инициатива се създава първото туристическо дружество в България.

По време на работата си като юрист Алеко Константинов написва и публикува много разкази, пътеписи, публицистични статии. Най-известните му произведения са “До Чикаго и назад” – пътепис, посветен на посещението му на Колумбовото изложение в САЩ през 1893 година и “Бай Ганьо” – сборник с разкази, които разкриват някои от чертите на българския манталитет. Членува в Демократическата партия

Алеко Константинов е застрелян на 23 май 1897 по време на атентат срещу неговия приятел и съпартиец Михаил Такев.

Пейо Яворов е български поет и революционер, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Роден е на 13 януари 1878 година в Чирпан. Яворов е литературен псевдовим, истинската му фамилия е Крачолов.

По време на Балканската война Яворов е командир на партизанска чета. В личният си живот има множество драматични моменти, известни са двете му романтични връзки с Мина Тодорова и Лора Каравелова. Самоубива се на 29 октомври  1914 г.

Яворов е автор на много стихотворения, издадени в множество стихосбирки. Някои от най-известните му произведения са “Две хубави очи”, “Градушка”, “На нивата”, “На Лора”, “Арменци”, “Когато гръм удари как ехото заглъхва”, “Песен на песента ми”.