Легендите на странджанското село Веселие

В село Веселие, община Приморско, само на десетина километра от Созопол,  от няколко години функционира туристическия еко-комплекс “Свети Димитър” (www.pochivkastrandja.com), който разполага с еко-ферма, еко-градина, басейн, къща за гости и отлична механа, в която по предварителна заявка се сервира домашно приготвена храна. В непосредствена близост до комплекса е разположен параклиса Св. Димитър, който се възтановява от строителния предприемач Стефан Колев.

Мястото, на което е изграден параклиса Св. Димитър не е избрано случайно. Някъде след средата на 19-ти век, приблизително в периода 1860-1870 г., на същото място е имало параклис, който е разрушен от османлиите. Около този стар параклис има легенда, свързана с легендата за друго знаково място - връх Мара Лишанка.

Легендата за Мара Лишанка

Народното предание разказва, че веднъж османлии пристигнали в селото и си харесали девойка на име Мара. За да избяга от турците, Мара се преоблякла като мъж и побягнала към един връх в непосредствена близост до селото, но паднала и издъхнала от умора на самото било на върха, който днес носи нейното име. Според друга версия на преданието Мара била част от бунтовническа чета и се биела наравно с мъжете, облечена като мъж. При едно от сраженията османлиите застреляли бунтовник на билото на върха. Когато видели, че хайдутинът е жена, османлиите побягнали с викове “Лишан, лишан”, т.е., че това е знак, белег. Така върхът получил названието си - Мара Лишанка. Гробът на Мара, с кръст и надгробна плоча, и днес се намира на билото на върха.

Параклисите в с. Веселие

Отец Стилян, който е свещеник в църквата на гр. Черноморец и обслужва и село Веселие, разказва за параклисите в с. Веселие.

Малко след средата на 19-ти век в село Веселие е имало не един, а четири параклиса. Параклисите са били разположени така, че да пазят селото от четирите посоки на света. Два от параклисите са запазени до днес. Единият се нарича Св.Св. Константин и Елена, кръстен на двама от най-тачените светци в Странджа, и се намира в самото начало на селото, близо до извор, известен като Извора на лековитата вода. Според друга легенда едно сляпо дете е прогледнало, след като си измило очите с вода от този извор. Вторият запазен параклис Св. Илия сега се намира в парка на селото, третият параклис е отнесен от вода при голямо наводнение, когато река Росенска излиза от коритото си преди много години, а четвъртият параклис, който сега възстановява Стефан Колев, е бил съборен от османлиите по времето, когато се случва историята от легендата за Мара Лишанка. На времето параклисите са се ползвали и за приютяване на замръкнали пътници. В тях винаги е имало оставена храна и вода.

След няколко години проучвателна работа, през 2020 г Стефан Колев открива старите основи и започва работа по възстановяване на четвъртия параклис, който е бил съборен през втората половина на 19 век, преди Освобождението. На символичната първа копка присъстват много членове от Тракийско дружество Странджа и кметът на Приморско г-н Димитър Германов, кметът на с. Веселие г-н Стойчо Карабинов и много други гости.

Оживялата легенда за сребърната турска пара

Връщайки се към историята с параклиса, трябва да отбележим, че по времето преди руско-турската война от 1877-78 година в село Веселие не са живеели турци. Селото е било от тези региони, които са плащали специален откуп и споразумението е било, че в него няма да се заселват османлии. Освен това селото е било и трудно достъпно, то се намира в полите на Странджа и само тесен коларски път го е свързвала с останалия свят. Все пак понякога селото било посещавано от османлии. Както е споменато в историята за Мара Лишанка, османлиите си харесали девойката Мара, но тя избягала от тях към върха. Турците я преследвали до самото било. Дали е издъхнала от умора или е била убита от турски куршум, но така или иначе Мара била мъртва и турците доста изнервени и гневни слезли от върха и стигнали тъкмо до мястото, където бил параклиса. Параклиса бил ниска и крехка постройка, изграден от каменна суха зидария, с дървен покрив. Не било трудно да бъде разрушен. В гнева си, турците съборили параклиса, преди да продължат към селото.
Въпреки, че унищожили светинята, гневът им бил все още силен, затова техният главатар се обърнал и хвърлил дребна турска монета към купчината камъни на съборения параклис със заклинанието: „Храм тук да не съществува докато някой не намери монетата!”

И тук е интересният момент. След като се прави първата копка за новия параклис минават няколко месеца. Първата копка е през юни 2020, а през септември започват строителните работи. Идва геодезист, който да определи правилните посоки при строителството на храма – той трябва да е изток-запад ориентиран. Стефан Колев и трима работници, започват да зачистват района и да възстановяват първите основи на 17.09.2023г., където е бил стария параклис, за да го подготвят за новото строителство. Работниците са Никола Пейков и Илия Барбутов от Долно Езерово и Съби Ангелов от Бургас.

Стефан Колев застава точно на мястото, където в момента е една от колоните на новия параклис.

„Погледнах надолу, разказва Колев и видях малка монета точно до десния си крак. Вдигнах монетата, почистих я – стори ми се, че това е турска монета. След консултация със специалисти от бургаския исторически музей се оказа, че това е турска сребърна монета от средата на 19 век. Очевидно е, че монетата е престояла на това място около век и половина. Удивително е, че в близост до това място е имало къщи, лозя, имало е пасище, минавали са хора и животни, имало е движение, мястото не е пустеело, а никой не е открил монетата до този момент. В крайна сметка, разказва Стефан Колев, монетата я намерих аз и то точно в момента, в който се захванах да възстановявам разрушения храм. Явно така е трябвало да стане. До момента в който намерих сребърната турска пара, аз не помнех тази история. Беше ми я разказвал чичо Евтим, мир на праха му, но я бях забравил. Той пък я знаел от една баба, която е живяла на това място в малка къщичка, на която основите и още личат в двора ми. Монетата е при мене, дадох да я сложат в специална рамка и мога да ви я покажа. Ето я частицата от оживялата легенда на село Веселие.”

Турската монета от легендата

Според Стефан Колев мястото e уникално, притежава особена енергетика и той неслучайно е избрал именно тук да построи Еко-комплекс, който носи и името на светецът на параклиса, Св. Димитър.

„Нека гостите на Еко комплекс Свети Димитър да почувстват силата на това място и гостоприемството на с. Веселие.”

Стефан е Председател на Тракийско дружество Странджа и посреща тракийци от цяла България. Тук се провеждат и лагери и тренировките по ушу (Колев е дългогодишен президент на Българската федерация по Ушу и председател на ушу/кунгфу клуб Бейсин, Бургас – www.beixing.org).

В близост до параклиса се намира местността Калето, която според някои специалисти е новият неразкрит Перперикон. Сигурно е, че там е съществувало древно тракийско селище. По време на социализма местността е посещавана от дъщерята на Тодор Живков – Людмила Живкова, която, заедно с екипа си, е опитвала да изпълнява тук древни тракийски ритуали за прераждане/възкресение.