Яни Попов – авторът на химна на Странджа “Ясен месец” - лекция от Лазар Налбантов
 |
| Яни Попов |
Лекция на историка и народен певец Лазар Налбантов пред членове на Тракийско дружество "Странджа" - Бургас, изнесена в офиса на дружеството.
Реалното му име е Яни Янев. Роден е в годината на Априлското въстание, на 27 септември 1876 в едно близко до Лозенград село. Едва на 21 години той вече е член на ВМРО. В рамките само на няколко години революционната му дейност е толкова бурна, че одринският съд се вижда принуден да го осъди задочно на 101 години затвор. Яне Попов през това време е успял да се изплъзне от турските власти и да премине в България. През 1900 г се установява в Бургас, където известно време работи в железниците.
Само две години по-късно Яни Попов се включва в организирането на революционни комитети при подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. Участва на историческия конгрес в местността Петрова нива на 28-29 юни 1903 година. Възложено му е да ръководи въстанието в район в Лозенградско. Едва приключил конгреса, Яни Попов вече участва в първо сражение с нападналата ги турска войска. След погрома на въстанието революционера се заселва в Ивайловград. Участник е в няколко организации, които се занимават със защита на тракийските българи. Участва на известния събор на Петрова нива през 1928 г. Умира на 20 януари 1945.
През 1905 година Яни Попов издава сборник със свои стихове “Странджанска гусла”. През 1909 сборникът е преиздаден под названието “Странджански жалби”. Именно в това издание за пръв път е отпечатано стихотворението “Ясен месец”, което по-късно се превръща в неофициалния химн на Странджа. Яни Попов го написва в памет на революционерите Пано Апостолов (Пано Ангелов, Пиер) и Никола Атанасов (Никола Равашола), които загиват в битка край странджанското село Сърмашик (днес село Бръшлян).
По-долу представяме оригиналния текст на Химна на Странджа.
"Ясен месец" от Яни Попов
Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
в цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.
През потоци, реки, бърда,
нещо пълзи, застава
дал’ е Юда самодива,
или луда гидия?
Не е Юда самодива,
нито върла гидия,
най- е чета от юнаци,
плашило за читаци.
Бързат, бързат да пристигнат
преди петли в Сърмашик,
да ги никой не угади
и ги подло предаде.
Пушка пукна, ек отекна
знак се даде за борба.
Бомби трещат, куршум пищи -
цяла Странджа веч ечи.
Но шпионско око мръсно
откъде ги съзряло-
тоз час тръгва и отива
на враг чета предава.
Денят мина мирно, тихо,
дойде нощта ужасна-
аскер селото загради
и четата заварди…
Съмна веч над селото,
изток пламна във зора,
пушка пукна, ек отекна,
знак се даде за борба.
Юнаците са сал петима,
един срещу стотина…
Бомби трещат, куршум пищи –
цяла Странджа веч ечи,
тиранинът е уплашен
от геройската борба.
Няма вече плахи роби,
има горди юнаци.
Гръм куршуми, гръм отново!
Скъпа кръв порой тече,
падат Пано, Равашола,
мрат народни синове.
О, Сърмашик, село славно
от юнашката борба!
О,Сърмашик, знаме ново
на тракийска свобода!
