Кратка история на Илинденско-Преображенското въстание - лекция от Лазар Налбантов

Четници от Илинденско-преображенското въстание

Резюме от лекцията, изнесена от историка и народен певец на странджански песни Лазар Налбантов пред членове на Тракийски дружество Странджа на тема История на Илинденско-Преображенското въстание.

Илинденско-Преображенското въстание е едно от най-значимите събития в българската история от Освобождението насам. Въстанието избухва през 1903 г. То е насочено срещу Османската империя, която е управлявала териториите на България през последните 5 века. Въстанието е резултат от нарастващото недоволство и разочарование на българския народ, който е уморен да бъде потискан и малтретиран от османските власти.

Илинденско-Преображенското въстание е организирано и ръководено от Тайната македоно-одринска революционна организация, група от български интелектуалци и революционери. Организацията е основана през 1895 г. с цел освобождаване на Тракия и Македония.

Решението за въстанието е взето през януари 1903 година на конгрес на революционната организация в Солун.

Въстанието започва на 2 август 1903 г. в Македония и на 19 август 1903 в Одринска Тракия. Въстанието бързо се разпространява в околните села и градове на югоизток и до 9 август въстаниците контролират голяма част от Югоизточна България. В Странджа и Одринска Тракия въстаниците също имат успехи, обявени е т.нар. Странджанска република в района около Малко Търново. Битолския регион въстана масово и скоро е обявена Крушевската република в Северна Македония.

Общо във въстанието се включват около 25 000 български четници, срещу тях се изправя близо 300 000 редовна войска. Водят се почти 450 сражения.

Османските власти бързо реагират и започват военна кампания, която води до потушаване на въстанието. Османската армия опожарява села и градове, убити и ранени са много етнически българи. Въстаниците са принудени да се оттеглят в планините, където продължават да се съпротивляват на османските сили още няколко месеца.

Въпреки окончателния неуспех на въстанието, то оказва дълбоко влияние върху българската история и борбата за независимост. Илинденско-Преображенското въстание вдъхновява бъдещите поколения български революционери и е ключов фактор за обявяването на независима българска държава през 1908 г.

Днес Илинденско-Преображенското въстание се помни като символ на българската съпротива срещу османското потисничество и повратна точка в стремежа на страната към независимост. Всяка година на 2 август българският народ отбелязва въстанието и отдава почит към храбростта на борците за свободата му. Тържества се провеждат в местността Петрова нива в Странджа планина.

В заключение може да кажем, че Илинденско-Преображенското въстание оставя дълбок отпечатък в българската история и става символ на борбата на страната за независимост. Въпреки окончателния си провал, въстанието вдъхновява бъдещите поколения и остава олицетворение на българската съпротива, храброст и стремеж към свобода.