Пълен текст на български на Санстефанския мирен договор с предговор от Лазар Налбантов

Предговор от историка и народен певец Лазар Налбантов към пълния текст на Санстефанския прелиминарен мирен договор от 3 март 1878 година.

Казано е, че народ, който не познава миналото си, няма бъдеще. Всички исторически документи, които касаят историята на България, имат значение за нас като българи. И все пак има документи, които са от изключителна важност, защото определят съдбата на нашата страна за столетия напред.

Вярвам, всички ще се съгласят, че един такъв документ, може би най-важният в българската история, е “История Славянобългарска” (в оригинал: Историѧ славѣноболгарскаѧ ѡ народе и ѿ цареи и ѡ стыхъ болгарскихъ и ѡ въсехъ деѧнїа ї битиа болгарскаѧ), написана от йеромонах Паисий Хилендарски в периода 1760-62 г. Без Историята на Паисий не би било възможно българското Възраждане и без нея е трудно да си представим изобщо съществуването на България.

Вероятно на второ място по важност бих поставил Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 година. С него се слага край на руско-турската война от 1877-78 г и се полага фундамента на съвременната българска държава.

В преддверието на националния празник 3-ти март, сметнах за необходимо да публикувам изцяло текста на този документ на български език, поради голямата му значимост. През годините, по различни причини, Санстефанския договор дълго време не е бил публично достъпен. Всички знаят, че е подписан на 3-ти март 1878 година в градчето Сан Стефано, близо до Константинопол (Цариград или днешен Истанбул), но малцина са запознати с пълното му съдържание. Сега всеки може да отдели 1 час от времето си и да попълни празнините в знанията си по този важен за всички българи документ.

Трябва изрично да спомена, че още преди подписването на Санстефанския договор, както и след това, между Русия и т.нар. велики сили Англия, Австро-Унгария, Франция, Италия и Германия, се подписват няколко договора и споразумения (Лондонското споразумение, Берлинския договор, Райхщадското споразумение и др.), някои от тях тайни или съдържащи секретни раздели, които практически обезсилват до голяма степен договора от Сан Стефано и донасят големи смущения и изпитания за българския народ, а особено за тракийските българи. Но за тези документи ще стане дума в други статии, лекции и обзори.

За съжаление, оригиналът на Санстефанския мирен договор, написан на френски (това е езикът на дипломацията по онова време), е недостъпен за нас и се пази в руския държавен архив. През годините са публикувани преводи на английски, руски и други езици. Тук предлагам пресниман превода на Санстефанския договор на български език, както е бил публикуван в изданието “Принос към дипломатическата история на България 1878 - 1925” от 1925 г., том 1, страници от 306 до 316, автор доктор Б. Кесяков. Договорът е напечатан без преамбюл, затова в началото в писмен вид публикувам преамбюла.

Не всички членове на този документ се отнасят до България, част от тях са посветени на Черна гора, Сърбия и т.н. Освен това договорът е дълъг около 10 машинописни трудночетими страници, напечатани със стария български правопис. Като осъзнавам, че не всеки има времето да изчете пълната версия, предлагам тук в рамките на една машинописна страница отделни части от най-интересните и най-важните клаузи на договора, пряко касаещи България. Приятно и ползотворно четене.

Лазар Налбантов

Санстефански прелиминарен (предварителен) договор

подписан между Русия и Турция на 19 февруари (по нов стил – 3 март) 1878 г

Преамбюл

Негово величество Императорът на Русия и Негово величество Императорът на османците, водени от желанието да възвърнат и обезпечат своите държави с благодеянията на мира, а също да предотвратят нови усложнения, които биха могли да застрашат този мир, назначиха в качеството на свои пълномощници, за да установят, сключат и подпишат предварителен мирен договор:

- От страна на Н.В. руския император – граф Николай Игнатиев, генерал-адютант на Н.В. и г-н Александър Нелидов, шамбелан на императорския двор.
- От страна на Н.В. имератора на османците – Сафвет паша, министър на външните работи и Садулах бей, посланик на Н.В. при германския императорски двор.

Които, като размениха своите пълномощия, в установената надлежна форма, се съгласиха за следните членове на договора:

... ... ...

Чл. 6. България ще бъде автономно, подвластно княжество с народно християнско правителство и народна милиция. Окончателните граници на българското княжество ще се установят от една руско-турска комисия преди Румелия да бъде опразнена от руските войски. Тази комисия в работата си ще вземе предвид нужното изменение на общото очертание на границите, според корените на народността на повечето погранични жители, съобразно с основните положения на мира... Пространството на княжество България е показано в общи черти в тук приложената карта...

Карта на България според Санстефанския прелиминарен договор:

Чл. 7. Князът на България ще се избира от населението свободно и ще се потвърди от Портата (турското правителство) и Силите (Великите сили). Никой член от царстващите династии на Великите Европейски Сили не може да бъде избран за княз на България...

Чл. 8. Турската войска няма да пребивава повече в България... До образуването на местна милиция... руските войски ще окупират страната и ще оказват съдействие ако е необходимо... Това военно завземане (окупация) ще има приблизителен срок от 2 години.

Числото на руския окупационен корпус... не може да бъде повече от 50 000 души; окупираната земя ще плаща разноските за поддържането на тази войска.

Чл. 9. Количеството на годишния данък, който България ще плаща на Турция..., ще се определи чрез споразумение между Русия, турското правителство и другите европейски правителства...

Чл. 11. Турски и други земевладелци, които биха отишли да живеят вън от княжеството (България), ще могат да задържат недвижимия си имот в княжеството...

Чл. 17. Пълна и неограничена амнистия ще дарува Високата Порта (турското правителство) на всички отомански поданици, които са се компрометирали в последните събития...

Чл. 19. Военното обезщетение и загубите причинени на Русия, които Н.В. руския император иска и които Високата Порта (турското правителство) се задължава да плати, са следните:… общо 1 милиард и 410 милиона рубли.

Като взема във внимание финансовите затруднения на Турция, Н.В. руския император се съгласи да замени изплащането на по-голямата част от горната със следните териториални отстъпки:… онази част от Бесарабия, която Русия отстъпи по силата на Парижкия договор от 1856 г...

... ... ...

Сан Стефано, 19 февруари, (3 март по нов стил) 1878 г.

Подписали: граф Игнатиев, г-н Нелидов, Савфет паша, Судалах бей

Пълен текст на Санстефанския прелиминарен договор, както е публикуван в “Принос към дипломатическата история на България 1878 - 1925”: