Историята и културата на Тракия – древна и съвременна – от Лазар Налбантов, III-та част

 Продължение от част II

Тракийски конник

Статия от историка и народен певец Лазар Налбантов за културното и историческото наследство на древна и съвременна Тракия.

Древна Тракия преживява бурни времена. Скоро Одриското царство пада и е завладяно първо от Филип Македонски, а след това от римляните. Когато Римската империя се разпада на Западна и Източна част, Тракия остава в границите на Източната римска империя, по-късно наречена Византия. Между 2-ри и 7-ми век от н.е. в Тракия има набези на готи, хуни, славянски плена и различни други племенни групи, докато накрая тракийската територия не се оказва под властта на българските владетели.

Спори се и до днес за произхода на прабългарите, но има няколко сигурно факта за тях. Прабългари с имена Органа и Кубрат от рода Дуло, създават държава в края на 6 – началото на 7 век, която се нарича Велика България. Границите и са: на запад – река Днепър, на изток – река Кубан, на север – река Северски Донец, на юг – приморските области на Черно и Азовско море. Основните прабългарски племена носят названията оногундури, утигури и кутригури.

След смъртта на Кубрат, прабългарите се разделят на 5 части и се разпръсват, като всяка част се води от един от синовете на Кубрат. Кубратовия син на име Аспарух първоначално се заселва в Бесарабия, между реките Днестър и Прут, но скоро се насочва на юг, за да се установи между река Дунав и Стара планина. За пръв път името на младата държава се споменава в документ (договор между Византия и България) от 681 година от н.е. Повечето историци смятат, че това е годината, в която е сложено началото на българската държава.

Започва формирането на българската нация и българското държавно устройство. България, впрочем, е единствената страна в Европа, която не е променяла названието си от създаването си до днес. Като се изключи държавата-джудже Сан Марино (създадена през 301 г. от н.е.), българската държава е призната за най-древна в Европа.

След като е в състава на България за няколкостотин години, Тракия пада под властта на Османската империя (14 век). След това страната ни престава да съществува като самостоятелна държава за повече от четиристотин години.

След руско-турската война от 1877-78 година се появява надеждата, че компактното българско население в Тракия, запазило езика и културата си през вековете, ще може да се върне в състава на България. Скоро се разбира, че тези надежди са напразни. След поредица от споразумения, договори и съглашения се оказва, че голяма част от Тракия с преобладаващо българско население, ще бъде откъсната от страната и разделена между Турция и Гърция. Тракийските българи преживяват ужасни години на гонения, национално-освободителни борби и бежански вълни, които заливат останалата част на България. През 1903 избухва Илинденско-Преображенското въстание, чиято цел е освобождението на Тракия и Македония, но бунтът е потушен.

През 1912 започва Балканската война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора срещу Османската империя. Отново целта на България е постигането на националния идеал, част от който е - цяла Тракия да се завърне в границите на България. Българската армия постига големи военни успехи при Лозенград, Люлебургас и Одрин. През 1913 се подписва Лондонския договор, чрез който победената Турция отстъпва почти цялата си европейска територия. Победителите обаче не успяват да се договорят как да разделят извоюваното и започва Междусъюзническата война (Втората балканска война), при която България търпи поражение.

Букурещкия договор от 1913 година, с който приключва Втората балканска война, отново разделя български земи между съседите Румъния, Гърция, Сърбия. България се вижда почти в начална позиция относно своя национален идеал за обединение на земите, населени с българи и това става основен мотив за включването на страната в Първата световна война.

След Първата световна война границите на България биват определени от Ньойския договор, Севърския договор, Лозанския договор и Конференцията в Сан Ремо. Тези събития и подписани документи имат драматични последствия както за България, така и за Тракия в частност, затова ще се спра подробно въху тях в следващи статии и лекции.

Лазар Налбантов